Кръвосмешението е бил нещо нормално в древен Египет, Елада и Рим, през
средновековието пък браковете между роднини са били практика в Китай и
Япония.
Кръвосмешението е било характерно за владетелите и хората с власт, като целта е била да подхранят могъществото си, да съхранят царската си кръв и да увековечат кралското си потекло.
За много племена кръвосмешението също е било нещо нормално. И днес
инцестната любов не е рядкост, а даже напротив, дори и в развитите
държави.
Проблемът обаче идва, когато любовта между
роднини даде своите плодове, т.нар. инбрийдинг. Децата, заченати при
кръвосмешение, често имат тежки физически и психически увреждания. Съществува и теория, според която чрез инбрийдинг се увеличава смъртността.
Ако поставим на кантар любовта между дете и родител и тази между брат
и сестра, по-добре се възприема втората, докато първата се смята за
категорично табу. Що се отнася за сексуалното влечение между
родител и дете, съществува предположението, че в основата на тази
инцестна любов стоят Едиповият комплекс и комплексът на Електра.

Няма коментари:
Публикуване на коментар